понеделник, 16 януари 2012 г.

БРОД


Замръзнала е реката.
Ледът, по-тънък от косъм,
прозира.
На пръсти пристъпвам.
Всяка стъпка погрешна
може
вълшебството да убие.

Мостът е нишка.
Ефирна.
Подобно на лотос в пустиня.
Няма брод,
който да виждам.
Само пулсация,
която привлича.

Към нея стремя се.
Подобна на топлото вляво.
Дано да я стигна,
без да пропукам
най-светлия тласък,
даряващ ми точката в кръг
за ново начало.

Мина Кирова
01.2012г. 



неделя, 15 януари 2012 г.

СЛЕД БУРЯТА


В този свят
никой зъл се не ражда.
А се питам и питам
как човешкото в нас
избледнява, изражда?

Докато станем големи
все лошото учим.
Загърбваме детското,
невинността си
пречупваме...

Как става се питам
от светеца злодей?
От богатия - беден;
от нищия - змей...

И къде ли по пътя
се губим нещастни?
Господи, моля те
прости глупостта ни!

Научи ни да бъдем
смирени и щедри,
тъй както обичаш ни
еднакво за тебе.

Научи ни на прошка,
която умива...
Та в твоята благост
благодат да намирам.

Научи ни и още
на святост и сила...
У дома да се върнем
достойни и чисти.

Мина Кирова
01.2012г.

петък, 6 януари 2012 г.

ПАМЕТ


Земята помни...
На бомбите - гнева;
на ужаса - очите;
на омразата - кръвта;
смъртта на мечтите.

Земята помни...
След разрухата - прахта,
останала в косите,
сплъстени след дъжда
пороен на сълзите.

Земята помни...
Най-безумния зов
за власт над душите.
Разпънал сам бог
без кръст уродливо.

Земята помни...
Но въздига и път
след тихото на тъгата.
Да проходи светът
към изгрева на зората...

Мина Кирова
01.2012г.

неделя, 1 януари 2012 г.

РАСТЕЖ


Напираш в недрата…
Бълбукаш,
нашепваш,
проникваш в кръвта.
Достигаш,
заливаш,
изпълваш с живот
всяка фибра и нерв.
Разширяваш,
израстваш.
Прокълваш
и мощно растеш
напред и нагоре,
встрани...
Впиваща корени
от мощния ствол,
с корона и плод.
Ти,
в чиято сянка утеха,
опора и нежност
невидими дишат,
моя любов…

Мина Кирова
01.2012г.