ПАМЕТ

Земята помни...
На бомбите - гнева;
на ужаса - очите;
на омразата - кръвта;
смъртта на мечтите.

Земята помни...
След разрухата - прахта,
останала в косите,
сплъстени след дъжда
пороен на сълзите.

Земята помни...
Най-безумния зов
за власт над душите.
Разпънал сам бог
без кръст уродливо.

Земята помни...
Но въздига и път
след тихото на тъгата.
Да проходи светът
към изгрева на зората...

Мина Кирова

01.2012г.