ВОИН

И сам воинът е воин...
And he will be a soldier to the end.

Щом няма какво да изгубиш
и животът превърнат е в заем,
падат всички огради, заблуди,
родени в страха ти да бягаш -

да навеждаш главата покорно;
да се молиш за хляба насъщен.
И от кредит на кредит, немощен,
двата края едвам да завързваш...

Едничък остава да вземат
живецът във тебе изтляващ.
Нима със смърт ще уплашат
бедняка без дом и без вяра?

Така сама в боец те превръща
матрица с контрол над телата.
Без нищо, но всичко си всъщност.
Сам воин… Сега. И до края.

Мина Кирова

07.2012г. 

СЪЩНОСТ(ТА ТИ)

Гранит.

Върху скала.

Изваян в хиляди

и стотни векове.

Пиедестално

мраморен.

От лава.

Извираща

от твойте брегове.

Непоклатим.

И разширяващ.

Разгръщащ

в мощни махове

криле.

Упорито извървяващ

всеки връх

с пустинен пясък.

До оазис

в две ръце.

Кубичен трон.

Върху земята.

Със корен

в хиляди

и стотни небеса

Непоколебим.

До мрамор

До оставащ

път

от твоята следа.

Мина Кирова

07.2012г.

ПОМИРЕНИ СВЕТОВЕ

Привидно различни

от двете страни…

Една и съща монета

и кръгла луна.

Огряна от диря

на бяла вода.

До кръв и до капка

за утре от днес.

Когато остават

без памет и време

мелниците, от вятър

безкрили и стрес.

В хармония, цялост.

Простени сами.

Без страх от забрава.

Безпределни

и слети. Единни.

С чисти съдби.

Мина Кирова

07.2012г.

ДУШАТА ТИ В МЕН

Безкрайна и чиста,
утоляваща, бистра,
прозрачно дълбока,
непонятно добра...

Грижовно любяща,
фино искряща,
нежна и светла,
с аромат на гора...

Безрезервно открита,
топло лъчиста,
мила и щедра,
с благородна земя...

Така си във мене.
Така те лелея…
Безмерно обична,
прекрасна душа.

Мина Кирова

06.2012г.

РАЖДАНЕ

Златен дъжд.
Разлистени двери.
Спрели чемшири
на двора.

Топъл дъх
и лебеди бели.
Изход тунелен
за взора.

Млечен път.
Усмивка и порив.
Нужна посока.
Тяга. Заряд.

Галещ звън.
Проблясък устойчив.
Воля за скока.
Взрив. Светлина.

Мина Кирова

06.2012г.