Бодат ме мечовете,
прибрани без ножници
невидимо под крилете.
Основите им не смеят
да разтворят пера,
за да не изпадне някое
по ръба на острието си
с думи без връщане.
Назад не е посока,
когато си таралеж
с бодлите навътре.
И удар коварен
ги впива
без милост
в плътта (ти).
Мина Кирова
12.2014г.
вторник, 16 декември 2014 г.
петък, 12 декември 2014 г.
БАЛАНС
Попивам вибрации
малко под или над
слънчевия сплит
където се случват
допирателните
до всичко значимо
или изобщо без смисъл
трепетликите отговарят
вятърът е случаен
не обръщай внимание
на вълните по тревата
когато не докосват
корените ти...
Истинският покой започва
от точката на опазване
на чистотата
на извора (ти).
Мина Кирова
12.2014г.
малко под или над
слънчевия сплит
където се случват
допирателните
до всичко значимо
или изобщо без смисъл
трепетликите отговарят
вятърът е случаен
не обръщай внимание
на вълните по тревата
когато не докосват
корените ти...
Истинският покой започва
от точката на опазване
на чистотата
на извора (ти).
Мина Кирова
12.2014г.
четвъртък, 11 декември 2014 г.
ДОКАТО СПИШ
В нощи като тази
когато ми липсваш
повече или бегло
едва уловимо
неосъзнато
осезаемо много
незаменимо
безпричинно
и всякак си
(но НЕ изразимо)
си мисля
за връзките между душите -
неразрушимите
от времето и пространство
прегръщам те тихо
в съня ти ритмичен
и тайно си пожелавам
винаги да те има
без никога
никога
никога
действително
да ми липсваш.
Мина Кирова
12.2014г.
когато ми липсваш
повече или бегло
едва уловимо
неосъзнато
осезаемо много
незаменимо
безпричинно
и всякак си
(но НЕ изразимо)
си мисля
за връзките между душите -
неразрушимите
от времето и пространство
прегръщам те тихо
в съня ти ритмичен
и тайно си пожелавам
винаги да те има
без никога
никога
никога
действително
да ми липсваш.
Мина Кирова
12.2014г.
сряда, 10 декември 2014 г.
КРУИЗ
Хващам кораба
вместо самолета
по-бавно ще стигна
през бурите на морето
но няма да пропусна
изгревите и залезите
докато гледам отвисоко
множеството
в краката си.
Мина Кирова
12.2014г.
вместо самолета
по-бавно ще стигна
през бурите на морето
но няма да пропусна
изгревите и залезите
докато гледам отвисоко
множеството
в краката си.
Мина Кирова
12.2014г.
понеделник, 8 декември 2014 г.
НЕ(БЕЗ)СМЪРТИЕ
По "Четирите благородни истини" на Буда
Гледам как
цветята растат
(дори и в саксия);
листата пият дъжда
в гората по залез;
слънчеви зайчета
играят с кълвача,
а децата гълчеят
в пясъчника искрящи...
И някак си отказвам
(в себе си)
да повярвам,
че смисълът на живота
е да спрем
да се прераждаме
(...за да не страдаме!
от привързаност
и желания...).
Мина Кирова
12.2014г.
играят с кълвача,
а децата гълчеят
в пясъчника искрящи...
И някак си отказвам
(в себе си)
да повярвам,
че смисълът на живота
е да спрем
да се прераждаме
(...за да не страдаме!
от привързаност
и желания...).
Мина Кирова
12.2014г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)


