Бодат ме мечовете,
прибрани без ножници
невидимо под крилете.
Основите им не смеят
да разтворят пера,
за да не изпадне някое
по ръба на острието си
с думи без връщане.
Назад не е посока,
когато си таралеж
с бодлите навътре.
И удар коварен
ги впива
без милост
в плътта (ти).
Мина Кирова
12.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар