петък, 11 септември 2015 г.

ДРУГАТА ПОЛОВИНА

Само целувка
не е достатъчна
да завъртиш
невъзможното на обратно;
да върнеш часовника
в лустрото на мечтите;
да заб(р)авиш посоките;
да завържеш камите...

Пробвай
да видиш душата си
в нейното огледало:
другата (ти) половина
все още пази
спомена за сбъдване
в онова начало
преди хиляда години
откъснали се безлистия.
Повикай я по име
в бързия четиристишен -

само с целувка тогава
сливането до цяло
става възможно
в съвършена излятост.

Мина Кирова
09.2015г.

ВЪПРОС НА ВЪЗПРИЯТИЕ

Нищо не е толкова сложно,
колкото всячески ни изглежда -
животът се ражда от огън,
огънят поражда надежда.
Надеждата води до вяра
или вярата ни отнема.
Всичко може да е мъглата,
ако няма как да прогледнеш.

Нищо не е толкова просто,
колкото понякога ни изглежда -
просякът моли за помощ
с последната изветряла надежда;
богатият къта си хляба
за дни в самота оцелели;
можещият все първи избягва
опропастените си недели...

Всичко е толкова просто и сложно,
колкото сам си постелиш -
пребродиш ли пътя на невъзможното
израстваш докато се отсееш
от тъмното в светлината;
от бурята и в покоя...
Въпрос на гледна точка
е опората ни в живота.

Мина Кирова
09.2015г.

ЗАТВАРЯНЕ

никога няма да разбереш
затворил здраво оградата
между вчера и днес
на анализа
и очакването на утре
нито пък
как се раждат птиците
след бурята
където не е останало
и перо за пролетта
още по-малко
за прелета над океана
очите са вътрешни
потърси си друго оправдание
тишината се чува
само когато искаш
да я обичаш
като свое послание

Мина Кирова
09.2015г.

* * *

Тук и сега -
по-здрава котва
от болката няма.

* * *
Бушуват стихии.
Вселената подрежда
пластовете на душата.

* * *
Доверие...
Липса на крилете
ражда нищета.

Мина Кирова
09.2015г.

понеделник, 7 септември 2015 г.

ЦИРК

По зрялост не прилича да играя
от някого поръчаните роли:
да съм добра, докато нехая
за чакани от мене пози.
А те са леки - под индиго
най-лесно се представяш
такъв, какъвто се издига
посредственият сред събратя.
И нищо на света не обещавам,
след себе си намерила покоя.
Не искам вещицата и палачът
ръце да стиснат след като помоля
за прошката, че съм еднаква
и с брата си, и със сестрата -
по чувствата им припознах се
в образа човешки и във святост...
Да, никак, ама никак не прилича
играта да играя до припадък.
А казват, че светът е цирка,
в който Господ себе си познава.

Мина Кирова
09.2015г.