ЦИРК

По зрялост не прилича да играя
от някого поръчаните роли:
да съм добра, докато нехая
за чакани от мене пози.
А те са леки - под индиго
най-лесно се представяш
такъв, какъвто се издига
посредственият сред събратя.
И нищо на света не обещавам,
след себе си намерила покоя.
Не искам вещицата и палачът
ръце да стиснат след като помоля
за прошката, че съм еднаква
и с брата си, и със сестрата -
по чувствата им припознах се
в образа човешки и във святост...
Да, никак, ама никак не прилича
играта да играя до припадък.
А казват, че светът е цирка,
в който Господ себе си познава.

Мина Кирова
09.2015г.