И АКО ПАК

И ако пак сънувам мрачния
живот, прелял от петолиния
по гвоздеите, на които алчните
жили ми бодат годините...
Недей да чакаш, приласкай ме,
жадуваща за обич непреклонна
пред белите коси и здрача,
витаещи след гръмко сбогом...

И ако пак погубена от мрачния
късмет, подай бокала
със билките ти - тучни пасбища,
събрали огън на здрачаване...
От залеза до изгрева смълчани
във шепите ти - обич без поквара
ела, подай ми я и цялата
не стига никога раздялата!

Мина Кирова
03.2016г.

ПЪТЯТ НА СТРАСТТА

Всяка страст е с миризма на пепел,
задави ли с неслепващи парчета.
И носи ни смъртта утеха крехка
след стръмното погубило ни ехо.

Бледнеят след пожара дръзки думи;
не чака никой първата награда.
Че обещанията луди са и кухи,
застигне ли ги разум безпощаден.

На кръвна дан и бурна клада
обрича тя душа, сърце и тяло.
Илюзии горят, мени се нравът,
стомана се кове, но само бяла.

Тъй огънят белязва безпризорен,
от вятър гонен, без вода разпален.
Но виж, в камината ли е положен,
да топли може - тихо до жарава.

Мина Кирова
03.2016г.

ДИАГОНАЛИ

Широкият смисъл,
пътеки без воля,
кръжене, растеж,
поникване, смърт...
Два облака бели
са спрели над мене -
има ли, има
точка пресечна?
Луната е кръгла,
вълкът си е вълк.
Някак си пак
неуловимо
пресрещам
истина гола,
изболяна до стръв.
Някак си пак
отново е вчера
и вниква безкрая
в обич и кръв.
Отново е скука
повторено салто,
реките обливат
безбрежност добра.
Великото никак
не търси случайност -
живее за себе си
в лъч светлина.

Мина Кирова
02.2016г.

ХАРЕСВАM (TE)

"Харесвам" е въпрос на настроение.
Броилка от хиляда и до сто.
Започва с него първото вълнение
и с отрицание завършва зло.

"Харесвам" е въпрос на възприятие.
Изгнание за някой, удар от капчук.
Изненадата, че някак си забавен,
значим и нужен, докато си още тук.

"Харесвам" е обозначение за нищо.
По-слабо от привързаност и стон.
Не се побира в прашна недействителност
и от обич не извайва цял потоп.

"Харесвам те" най-лесно се забравя
с появата на нов желан обект.
Но виж, обичаш ли, тогава няма
с какво любимия да бъде заменен.

Мина Кирова
02.2016г.

НАЧАЛО

Уча се.
Уча се да живея.
Заради себе си.
След пълната загуба
на целия смисъл,
на всяко значение;
на вярата
и на волята,
на любимите ми въпроси
"Защо?".
Уча се.
Да прохождам
в безветрие.
И усилието да не води
до изтощение.
Уча се.
По малко
да обичам и себе си.
Започва се.
Пътят пред мене е.

Мина Кирова
02.2016г.