КЛОПКА

Пак мълчиш. Коловозът,
напрегнат до крайния знак,
подслушва умът ти.
Разтеглил е устни в гримаса.
Не чака. Не тръпне от крак,
попаднал незнайно
в клопка на полуоси.
Наобратно чете те,
изгубил ключа към дома ти.
Стрелочник в дъжда,
непокапал ревера обърнат,
сменя посоките.
Мълчаливо. Към слънцето.


Мина Кирова
10.2010г.