Прошепвам те. В полуанфас.
Намирам те по пулса на живота.
Щурецът ми повтаря с твоя глас
до дъх последен с воля да се боря.
Да бъда изгрев. Да съм ти река.
От блатото да вадя диаманти.
Да виждам в тъмнината светлина;
да паля свещи - не, а ярки факли.
И в бурята за кораб като фар
да нося пристан и защита тиха.
Завет единствен и олтар без страх
е любовта, в кръвта до сол пропита...
Нашепвам те. И скътано без глас
повтарям си щастливо, че те има.
Вълшебствата са другата страна
на всяка пропаст и на всяка зима.
Мина Кирова
02.2016г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар