НЕАЛТРУИСТИЧНО

Поразително е
колко са неудобни гениите,
надскочили времето си.
Силните на деня не признават
ставането след падане
на всеки дръзнал
да бъде себе си
обикновен в различието си.
Светът не понася
някой явно да върви пред него;
да има заряд на ракета,
обикаляща вселената,
докато твори своя
и да е повече свободен,
отколкото длъжен
на всички,
които имат нужда
да се чувстват значими.
Удивително колко са малко
нетрупащите активи
още приживе.

Мина Кирова
01.2015г.

КАТО (ЗА) НАЧАЛО

Винаги ми казваш:
"най-хубавото
тепърва предстои"
защото
"едва сега започвам"
да бъда
усмивката в очите ти
вятърът в косите ти
докосващи устни
ръката ти в моята
нашата гара
кафето без захар
и едно добро утро
което осмисля
денят ти
като (за) начало
на най-доброто
което предстои
започнеш ли веднъж
наистина
да обичаш.

Мина Кирова
01.2015г.

ДЕЛИКАТНОСТ

Дълбока е.
Като тъгата.
Като белег,
като рана

и разпятие.
Като водата,
поднесена
на жадния
в мълчание.
Като сълза
помежду думи,
неизречени
предпазващо.
И само тишината
е свидетел
на цялото й
непонятно
и лечебно
състрадание.
На твоята
съкровищна,
любяща
деликатност.

Мина Кирова
01.2015г.

ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Никога не ми каза
кое е правилно.
Дори според тебе.
(Освен когато те питам

и много настоявам
за мнението ти).
Никога не пожела
да правя каквото и да е
и както е "редно".
(Може би веднъж или два
в по-тежките ми отклонения).
Никога не ми поиска
сложно или просто
обяснение.
(Само понякога се сърдиш,
че не те усещам,
както очаквам
да усещаш мене).
Но затова пък
още ме прегръщаш
в лошите ми настроения.
Винаги.
Всеки ден.
Без изключение.

П.С. Благодаря за търпението!

Мина Кирова
01.2015г.

В КРАЯ НА ПЪТЯ

Накрая на кантара ще поставят
сърцето ти, без земните блага -
кому какво си безрезервно давал;
познал ли си, раздал от обичта.

Не ще те питат колко си имотен;
заплатата ти никак няма да тежи.
Дали по-прав излезнал си от спора
или свада погасил си, водещ мир.

Усмивка от сърцето ти ли блика
или държал си зад гърба кинжал.
Позна ли сходството у своя ближен;
успя ли да простиш на смъртен враг...

Да. Накрая вероятно ще отвориш
очите си за собствените си мечти.
Заслугите пред царя и пред Бога
кантар различен мери, реже и крои.

Мина Кирова
01.2015г.