Изсветляваш... след здрача от сенките -
толкова много тъга откъде ли събра?
Все забързани бягаме с времето,
а то ни отнема години за друга съдба.
Просветляваш... изплъзваш се огнено -
ветровете не смогват да стигнат върха.
Ти все повече властваш над мокрото:
събираш за мен чистите капки в дъжда.
Разтоварваш... до олекнали прешлени -
ще устискам ли мишци за теб след калта?
Тя е топла, омекнала, непремерена...
Знам, ще изваеш от нея
не ребро, а душа.
Мина Кирова
08.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар