ПЕСЕНТА НА РУСАЛКАТА

Измислих те.
В едно различно време,
където совите не спят.
Където
костенурките проглеждат,
понесли преднамерено света.
Където и тревата,
пърхаща ухае
на песъчинки,
бягащи от самота.
Към кораба,
отвеждащ едностранно
на острова ни,
сбъднал същността.

Измислих те.
Рисувах те в безвремие.
На лодка в силните весла.
Където
волята за разрушение
издигаше ни замъци
от вяра без мъгла.
Където просяците
са кралете
на всеки устрем
в мълчаливата луна.
А щрихите ти на човечност
превръщаха се в белези
по слетите тела.

Измислих те.
Там някъде е още утро.
Предвестник
на осъществения ми ден.
От слънцето
прорязани безлюдстват
илюзиите,
хранени с копнеж.
Там някъде е
и соколен писък,
изтляващ до последния рефрен
на песента
русалкова за близък
капитан едничък
на волни ветрове.

Мина Кирова

04.2013г.