СИЛА

НЕ

ръцете да извиеш

на слабия – обезверен;

да се надсмееш

на падналия – унижен;

да се чувстваш по-велик

от бедния,

когато със пари

купуваш чест и слава

или си длъжник

на съдбата си със здраве...

Туй лесно е, уви!

А ДА

забравиш

раната, посипана със сол.

И в нямането си да можеш

последната искра

за нов живот

на търсещия да дадеш.

През болката си

да прогледнеш –

напред да продължиш –

дори,

когато само за молитва

отворени все още

са нечии очи...

След всеки удар

да изправиш

снага и дух на оцелял,

но не циничен и велможен,

а щедро чашата

(със блага мъдрост)

на жадния предал.

Мина Кирова
11.2009 г.