превърни го във сила и меч.
И взорът ти ясен, него пронизал,
ще лее заря на далеч.
Когато низвергнат се спънеш,
във себе си ти погледни.
Одеждите стари захвърлил,
с живота отново тръгни!
Когато унила душата пропадне,
“Със мен да не бъде това!” си кажи.
И чашата своя напълнил
със благо, отново бъди!
Когато омраза премрежи очите
и паднал в калта си – стани!
Че волята твоя едничка
те кара напред да вървиш.
Когато умираш от болка
и целият свят ти тежи,
тогава роди се отново
и храма във теб съгради!
Мина Кирова
06.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар