да нарисуваш себе си в куплет;
да уловиш тревоги, болки чужди,
изстрадани и претворени в теб…
Да бъдеш до душата на приятел,
невидим, тайнствен или с хубав ник;
да вдъхнеш и живот, и нова сила –
нима това не прави те щастлив?
Да разбереш, когато е самотен;
да споделиш летежа му с крила.
И всяка среща да е извор чуден
на мъдрост в песен или във слова.
Животът щом приятел ни дарява,
енергията е потекла в нас –
на благото му, всеки ден да можем
да бъдем и обичаме на глас…
Мина Кирова
06.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар