оплетен е от нейните въжета.
Три пласта отговарят с екот
на напор – лекомислена превзетост.
Първият насочил бе стрелата
към избора лъжовен и безпътен.
Че не нагоре гледаше душата,
а в две посоки, уж противоположни.
Вторият надпяваше се тихо
с шепота вълшебен на тревата.
А тя разказваше недоловимо
за порива на кълна към зората.
Третият в ръката меч държеше
и ударите му камбани бяха.
Но не за празник, а за жертва,
че нарушени бяха правилата.
Трите гласа във едно се сляха –
разтърсваха на вятъра юздите.
И той накрая преклони главата,
жигосан със короната на трите.
Мина Кирова
06.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар