по ресниците шепти,
донесъл свежест от безкрая.
Докосваш
сънените ми очи
с устни от синчец. И палав
усмивка
от сърцето ми крадеш,
на глътки пиеш от нектара...
Събуждаш
сладостен, игрив копнеж –
и ставам – цяла засияла.
И тръгвам,
за да мога утре пак
да те целуна със безкрая...
Мина Кирова
22.07.2009 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар