че бе проникнал в тайните извечни.
Умът – познал на Бога битието,
излято с чувство, с форма и в закони.
В ръката дясна жезълът е вдигнал,
че милосърдно водеше сърцето.
А другата със строгост зло отсича,
налага ли се, с меча справедливо.
И пурпурът по мантия се стели –
свидетелства за ранг висок, етичен.
За власт над страстите му овладени –
змията в кръг на кръста се извива:
опашката захапала си в края,
с очи – рубини на мъдрец и воин.
Върху кубичния престол – пентакъл,
с активна воля – тържество победно.
Изправен магът благославя с чаша –
напълнена с нектара на живота –
детето в теб и вожда на душата,
за истината жадна в дом Господен.
Мина Кирова
07.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар