ЗЕНИЦИ

Нощта преваля,

теб те няма

и сън не ме лови.

Постеля бяла,

празна ваза -

пресъхнали мечти.

Вратата зее,

без прозорец

и все така вали.

Дали ще влезеш

да докоснеш

зениците в зори...

Мина Кирова

07.2009г.