сладко от смокини;
в косите ми
заплиташ пак цветя;
със дланите
рисуваш дните,
в които с любовта си
белязахме брега.
А слънцето
надничаше в реката,
понесла
сладостния аромат
на шепота ни,
прекосил Земята
от вричане
във общия ни хляб.
И пак в нощта
прегръщаш тихо
приведените рамене
от обич
и тъга, отнесла
очите ми,
изтичащи по теб...
Мина Кирова
11.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар