петък, 19 февруари 2010 г.

ЕДИН


Само ти остана -
без предел и вечност -
живата ми рана
умиваш ежедневно...

Само ти, едничък -
коленичила пред тебе,
позволяваш да отпия
от извора ти жертвен.

Само ти, все още,
обичаш мойта грешност;
будиш ме свободна,
през пустинята ме водиш...

Само ти, единствен -
глава съм преклонила.
Моля, помогни ми
да съм тебе... 
или никой.

Мина Кирова
02.2010г.







Няма коментари:

Публикуване на коментар