КОСТЕНУРКА

По своя път поела,
бавно, мълчалива, крачи -
хоризонтът е пред нея,
нищо, че във здрач е.

На утрото лъчите
през черупката проникват;
за стрелите се е скрила
в броня от етичност.

Дълбоко във сърцето
мъдростта от пошлост пази -
усмихнато лице за тези,
себе си познали.

Мина Кирова

02.2010г.