НА ДЖОНАТАН (Ливингстън - Чайката)

Без криле останах, Джонатан -
към слънцето не мога да летя -
отвъд мечтите да прескоча
до извора кристален, без тъма...

А там и ято няма, Джонатан -
те, птиците, остават на брега
с очи - изпити кладенци от просяци,
слепеещи за по-далече от вина.

Облаци прииждат, Джонатан -
закрили пътя са със рутина...
А как желая да се нося още
по вятъра на мойта същина.

Мина Кирова

03.2010г.