Три пъти се врекох в тебе –
три пъти отрекох
свободата си
да бъда мен:
онази, що те чува в ромон,
във въздишка на морето,
в усмивка на лале...
онази, дето сутрин вижда
огнено кълбо на колесница
в подарения й ден...
онази, с усет доловила
присъствието ти безлико
в зеници, непоробени от тлен...
Дали след този избор
три пъти ще моля
отново да съм тази,
създадена от теб?
Мина Кирова
03.2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар