В
недочутия звън
на
разбити камбани,
в
полумлечния път,
невървян
и от теб,
пак
кънтят
неповитите
рани
в
ритъм заглъхващ –
половинка
сърце.
Там
забравен
стои
и не чака
прагът
прашасал
от
толкоз' мечти.
Крещят
коловози.
Напразен
семафор
в
очите ми гони
пресъхнал
светлик.
Мина Кирова
05.2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар