КАНА

Все там стои
захвърлената кана -
забравена във своя свят:
отдавна няма
кой да я напълни -
с пробито дъно,
без капак...

От покрива една сълза
се плъзна в нея.
Стените й погали
по пътя си навън.
В пръстта се гмурна
с въздишка
безметежна.

Фиданката разцъфна
след вековен сън.

Мина Кирова

05.2010г.