КУЛАТА

А пазих те от думи тежки -
раздраните завеси
между скъсани души.

Опитах и с мълчание,
но пак е грешно
оловото в помръкнали очи.

Руши се кулата - политат
на краля - скиптърът,
на шута - звънкият калпак.

Строеното от пясък е отмито.
Дори под него да остане
само бялата скала.

Мина Кирова

06.2010г.