И
в тази безизходица се питам:
какъв е смисълът да съществувам?
Притисната от дневните тревоги,
дали духът в тъмница се не губи?
Едно звънче отново ми нашепва:
какъв е смисълът да съществувам?
Притисната от дневните тревоги,
дали духът в тъмница се не губи?
Едно звънче отново ми нашепва:
в
претопяването на оловото в елмаз;
в преодоляването и в стремежа
тъмата да превръщаш в светлина;
след разрухата да си в градежа;
в тъгата да откриваш радостта...
Прозирайки причината за неуспеха,
да не повтаряш пагубния страх.
И в шанса следващ да надскочиш
себе си... И пак да бъдеш благ.
в преодоляването и в стремежа
тъмата да превръщаш в светлина;
след разрухата да си в градежа;
в тъгата да откриваш радостта...
Прозирайки причината за неуспеха,
да не повтаряш пагубния страх.
И в шанса следващ да надскочиш
себе си... И пак да бъдеш благ.
Мина Кирова
06.2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар