неделя, 6 юни 2010 г.

АЛХИМИЯ


И в тази безизходица се питам:
какъв е смисълът да съществувам?
Притисната от дневните тревоги,
дали духът в тъмница се
не губи?

Едно звънче отново ми нашепва:
в претопяването на оловото в елмаз;
в преодоляването и в стремежа
тъмата да превръщаш в светлина;
след разрухата да си в градежа;
в тъгата да откриваш радостта...

Прозирайки причината за неуспеха,
да не повтаряш пагубния страх.
И в шанса следващ да надскочиш
себе си... И пак да бъдеш благ.

Мина Кирова
06.2010г.




Няма коментари:

Публикуване на коментар