Като Земята си –
изхранваща,
даваща,
носеща
живота
в утробата си.
Приютяваш ме
в люлка от лотоси,
наливаш ми сила
от огъня,
бушуващ в недрата ти.
Попиваш ме –
тръпнеща
вода недокосвана –
с обич
възвръщаш ме
любеща,
в плод претворена...
Земя си.
В тебе се вливам.
Мина Кирова
09.2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар