СЪН

В средата на нищото

приседна си краят.

След него керванът

забрави, че кучета лаят.

И пак продължи си...

по старому.

Тъга не остана

от казаното.

Само онези куршуми,

забити в стената.

Краят в началото.

Спеше... душата.

Мина Кирова

01.2011г.