НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК

Bene qui latuit, bene vixit.
Този, който живее добре, живее незабелязан.
(Публий Сир)

“Жалко,
че не е достатъчно покъртително”

(беше казал някой),
за да напиша поема

за праведния.

Велик

в правенето на обикновеното,

но осъзнато,

без гръмки заглавия.

Без вопли и хленч,

подигравки и упрек

към грешния.

Без често да рови

в раната посолена

с добронамереност.

Тихо, но честно

строил си живота

извън (или по) правилата

(не)преходни.

Жалко, наистина.

Замина си преждевременно.

Без доспехи.

Мина Кирова

01.2011г.