ДАР

Искам
да ти подаря картина.
С твойте цветове.
В която ти си капитанът –

властелин
с попътни ветрове...

Където няма време,

нито вечност

в орлОвите криле.
И изборът ти винаги е ясен.

А взорът ти -

просторите сече.

Където ти си
цар на зверовете
в покоя на извечни начала.
И няма промисъл,
във който
сам не си си господар.

Където
в мантия ме вдъхваш,

загърнала те с нежност във нощта.

Защото просто знаеш,

че ме има.

Дихание за моята душа…

Мина Кирова

01.2012г.