КОГАТО СИ

Когато разтваряш широко прозорци
и слънчево зайче наднича през тях...
Когато докосваш ме толкова просто,
а всъщност ме дишаш в лавини от страст...

Когато ми шепнеш в звънливо поточе
и пишеш по мене любовни слова...
Рисуваш безвремие в мечтите ми боси
без мисъл леплива за мрачния свят...

Когато ме носиш в сърцето си още
и в жажда разтапяш съмнения, страх...
Тогава съм твоя и вярвам, че може
непорочна да бъда във обична длан.

Мина Кирова
03.2012г.