До взрив на всички мисли,
разтапящи се огнено в покой...
Когато чезнат все излишни
илюзии за време, студ и зной.
До ключ за портите от злато
между колони две от светлина.
Където чувствайки, познаваш...
И знаеш, че съм твоя. В пълнота.
До усет и до вяра. Непокорна
на всяка ревност, завист, суета.
Защото виждам, че го можеш...
Обичаш в бяло. Чисто. И с крила.
разтапящи се огнено в покой...
Когато чезнат все излишни
илюзии за време, студ и зной.
До ключ за портите от злато
между колони две от светлина.
Където чувствайки, познаваш...
И знаеш, че съм твоя. В пълнота.
До усет и до вяра. Непокорна
на всяка ревност, завист, суета.
Защото виждам, че го можеш...
Обичаш в бяло. Чисто. И с крила.
Мина Кирова
03.2012г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар