МАЛКА СИМФОНИЯ

Фа диез е нотата

по устието на изгрева,
когато поръчваш ми
още мохито

и не знам
цвета на светофара,
до който се целуваме,
нито кога
ще изтръпнат
пръстите от безлуние...

Ми бемол е този,

който все не достига
да пресичаме
невиждащи улици…

Да посрещаме

изгубени залези

докато се превръщаме

в птици

по тротоарите,

обгръщащи синьото…

Фортисимо силно

акорд е от липсата,

почти неизбежна

след всяко завръщане…

Но има ни още.

Още ни има.

Дори да не можем

да чуваме винаги

туптенето вляво

като музика симфонична.

Мина Кирова

03.2012г.