В ТВОЕТО МЕН

Оставям се
да ме обичаш.
С онази огромната
и безмерно добра.
С която
летя в' висините...
И не стъпвам,
а галя роса.

Оставям те
да си какъвто поискаш.
Цветен и с име,
да виждам
през твойте очи.
Да плувам
в дълбокото на водите,
неизменно
щом в мене блестиш.

Оставям се
да прогледна отново.
Светът да е ярък
и светлинно струящ.
Ти само бъди,
обич моя.
Огромна и звездна,
безмерно добра.

Мина Кирова

08.2012г.