МОСТЪТ

В мъглата на забрава
сън потапя
стакатото на мисълта.
Когато
в диплите на вятър
пропускаш
лустрото на същността.

Когато взорът ти навътре
следва спомен,
не и цел.
Когато пак
играеш на овчарче,
от топлото в кръвта
живец не взел.

И всеки мост
раззиждаш наобратно.
А пътят ти
през него те зове...
Реката кротка е, когато
в коритото
на навици тече.

Но нека там,
в съня ти проехтява
гласът на твоя
неподвластен дух.
Поне един (човек)
все още вярва,
че можеш
ДА СИ днес и тук.

Мина Кирова

08.2012г.