ВОДОПАД

Заглъхнаха камбаните предутринно.
И кладите сигнални не горят.
Разхождат се опожарени урвища
по дланите на нощния овраг.

Където бяха изгревите незаченати
и боен вик кънтеше от зори...
В редиците на авангарда вихрен чезне
напиращият за победа щит.

А конниците с натежели, потни гриви
в следите ровят за откъснат знак.
Уморените копита с бесни криви
в прахта разсипват сивота и мрак.

И сам, пресъхнал в белези, ограбен
от хищници, потокът звънко не ехти.
За зрящите очи единствено проблясва
водопад за жаден в острите скали.

Мина Кирова

09.2012г.