ЖИВИТЕ

Тях не ги е страх и срам
да чувстват и да гледат през стъкла -
напукани, строшени...
Да ровят в мрака или там,
където същността

прозира през неведоми завеси.
Да потъват до клепачите в тъга;
да се носят в бесни преспи.
Или в гребените самота
да възпяват ангелите черни...

Тях не ги е срам и страх
да мислят и говорят за това,

което са; за своите неволи.
Да прекрачват всеки праг
със кладенчова нищета.

Да звънят в простора.
Да простят на смъртен враг.
И прозрели, да забравят

затворите отровни...

Тях не ги е страх и срам
от хилядите
вероятности да бъдат.
Преминавайки през себе си,
познат
и жив е този свят...
Дори безмилостно

...(п)объркано осъден.

Мина Кирова

09.2012г.