ПОНЯКОГА?

Понякога
си безцелно добър...
Но само, когато решиш
да пропукаш стените...
В ъгъла на невъзможността,
преминаваща в излишност.

Понякога
си извечно могъщ...
Но само, когато решиш
да поправиш вините...
Насадени отвъд яростта,
рушаща всяка взаимност.

Понякога
непоносимо крещиш...
В непревзети, немои земи
за още и още пространство.
Но само, когато решиш,
че щедростта е безвластност.

Понякога
непоправимо болиш...
Недостигнал обетован предел
в целостта споделена.
И само, когато решиш
обичаш на скорост екстремна.

Понякога...
И както решиш.
Но не е ли само тогава
…случайно явление?

Мина Кирова

09.2012г.