четвъртък, 29 ноември 2012 г.

ХРАМЪТ


В него няма икони.
Подът е мрамор.
За боси,
измити следи.
По-нежната – малка.
По-дълбоката – ясна.
От двама.
Скрити в обятие,
слети души. 

Стъклописи в зеници
ограждат олтара.
С положен агнец
за обет.
Вратите залостват
тайнството свято.
За клетви и ярост.
А химните пълнят
Граала със мед. 

Стените му бели.
Прозорци – високи.
На купол кристален
взор е един.
Сфери небесни
леят мирото.
До плод на живота.
Събрало във цялост
огън незрим.


Мина Кирова
11.2012г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар