Той не говори.
Не обещава.
Не бяга,
когато боли.
Прегръща
и утешава.
Разбира,
без да шептиш.
Подава ти чаша,
когато си жадна.
И с устните
пие сълзи.
Не пита.
Поглед е само.
До същност,
когато мълчи.
И не иска.
А дава.
Всичко,
от което летиш.
Без да мигне,
прощава.
Вникнал
в дълбокия вир.
Той не говори.
Присъства.
Вибрира.
И Е.
Когато е обич
безмълвна,
е силна.
А думите губят
значение.
Не обещава.
Не бяга,
когато боли.
Прегръща
и утешава.
Разбира,
без да шептиш.
Подава ти чаша,
когато си жадна.
И с устните
пие сълзи.
Не пита.
Поглед е само.
До същност,
когато мълчи.
И не иска.
А дава.
Всичко,
от което летиш.
Без да мигне,
прощава.
Вникнал
в дълбокия вир.
Той не говори.
Присъства.
Вибрира.
И Е.
Когато е обич
безмълвна,
е силна.
А думите губят
значение.
Мина Кирова
11.2012г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар