ПРЕОТКРИВАНЕ

Събирам мъдрост
в малките си шепи.
Отдавна в тях
ухае къпинак...
От тръните му
боса се прохожда.
От сока му
опива вечността.

И в облаци
притихнала проглеждам...
Прозорец преоткрили
с грейнали звезди.
През който денем
слънцето се вглежда
в душата ми
със твоите очи.

А ти намери ли
онази шипка,
която шапката ти закачи?
Преди да ме познаеш
като вишна,
разцъфнала
в хиляда стотни
на единствен миг?

Опита ли се
да прозреш в простора
най-дивния си път
в зеници две излят?
Където славей
чува твоя ромон
в едно сърце,
превърнало те в храм...

Мина Кирова

11.2012г.