Нали си знаеш? - Рицари отдавна няма.
И този свят е грозен роб на суетата.
Тук всеки предпочита сляп в капана,
който е заложил, сам да се удавиш.
Обичаш ли... Лоялно плащаш данък
за всеки миг дарена в святост нежност.
Раздавай се! И пак раздай се без остатък:
за благодарност - не, за остър кремък.
Дори да вярваш, някой просто ще завиди
на устрема ти да летиш щастлив и бъдеш.
И за да гледа как без себе си умираш,
ще заклейми със кал лика ти триста пъти.
Но пак да водиш битки - липсва смисъл.
Надмощието ли е нуждата ти първа?
Конете ги убиват, изтощени с тичане.
А рицари от книгите ни не възкръсват.
Мина Кирова
01.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар