понеделник, 6 януари 2014 г.

(НЕ)ЗНАНИЕ


Ти не знаеш как притихва сърцето
дочуе ли онзи спасяващ поток,
в който шепоти сриват предвзетост
и всяка мисъл е чута без зов.


Ти не знаеш, не може да сбъркаш
тишината, превзела всичко без свян.
Ни онази пътека, толкова бърза,
ни двора очакващ на скрития храм.

Ти не знаеш как умът е забулен
в сто причини от гордост и бяс.
Но този, привидният мускул е буден
и не бърка песента на Пегас.

Ти не знаеш, но можеш да вдишаш
всеки вик на откритост без страх.
И когато в него от себе си видиш
ще пребъдеш сам в Бог - океан.

Мина Кирова
06.2014г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар