ТИ

Защото си същност.
Безмерна, любящо добра.
Като хляба в залък насъщен.
Като тиха и топла вода.

Защото си нежност.
Всеотдайна, топяща леда.
И винаги жадна за още.
Океан от живот и душа.

Защото си святост.
Звънтяща и чиста роса.
Дете на години тревожни.
С ресници от крехка трева.

Защото си бисер.
Износен в най-плодна земя.
Отгледан в небесна безбрежност.
Упорито превземащ нощта.

Защото си всичко.
Запалена в мрака звезда.
В най-стръмното време.
Дихание. Път. Светлина.

Мина Кирова
02.2014г.