Все по-плътно те искам до себе си.
Все повече имам нужда от теб.
Защото за тебе, за тебе живея,
мое мило и нежно, любимо момче.
С годините всичко бавно утихва -
амбиции луди и гръмки мечти.
На времето щуро бесния ритъм
с тъги и проблеми събаря стени.
Затваряш прозорци с грешни дилеми.
И зидаш си храм, лишен от вини.
Във който покоя сам да намериш,
след толкова бързеи с остри скали.
Улягаш и ти. Прощаваш. Забравяш...
И в люлка от длани искаш да спиш.
Най-важното сякаш, накрая остава
по земния път с другар да вървиш.
Мина Кирова
03.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар