НА ДЯДО

И още чувам гласа ти,
укротяващ тайфуните в мен:
обичаща дума от мъдрост -
не осъждаща, със старт за подем.

И още виждам очите ти
в придошлата и тиха река.
Със синия огън в сърцето ти
на велика и щедра душа.

И още си тук. И край мене...
Завети безсмъртни посял.
Все се стремях да приличам на тебе.
Чак сега осъзнавам това.

Да съм полезна безмълвно,
без награда за всяко добро.
Да не бия по пътя си тъпан.
Да не търся вина. Да съм войн.

Да съм закрилник. Любима.
И другар във всяка беда.
Да оставя след себе си име -
като тебе - за пример.

Ти така победи и смъртта.


Мина Кирова
04.2014г.