ОТРАЖЕНИЯ

Виждах собствената си дълбочина
в думите, изляти без калъпи.
Вярвах, че зад тях стои душа
по-нежна от напъпил къшей

от всяко даващо живот дърво,
от жаждата за нещо непреходно.
От устрема до пълното платно
с попътен вятър, бряг необетован.

Но огледалото без прах мълчи -
зад него същината е измамна.
Истината и без думите тежи,
където има почва благодатна

да израсте до камък и скала -
убежище и крепост за достойнства.
Невидими в един материален свят,
изгубен в мъртви форми и пороци.

И твърде тънък е ледът, за да е брод,
покриващ избледнелите отсрочия.
Душата има друга ниша за живот,
не давещ се в илюзиите безтегловни.

Мина Кирова
08.2014г.